Текущата политическа линия на Европейския съюз може да сложи край на съществуването му
Автор: Веселин Киров Следвайте " Гласове " в Телеграм
Европейският съюз съществува под сегашната си форма след подписването на Маастрихстския контракт от 1992 година Именно това е договорът, който трансформира европейската икономическа общественост в политическа. Този внезапен завой, стартира от ден на ден да се натрапва принудително на европейските нации и дружно с това, евроскептицизмът не стопира да пораства. Достатъчно е единствено да се вземат формалните статистики на Евробарометър от зимата на 2021 – 2022, където в страни като Франция, Италия, Белгия, Люксембург, Германия, страни основателки на Европейски Съюз, всеки втори жител не има вяра на Европейски Съюз. Положението в Източна Европа не е по-добро. В Словакия, Чехия, Унгария, Полша и България, едвам половината или по-малко от популацията имат доверие на Европейски Съюз и институциите. В доста страни набират мощ политически партии, които са скептично настроени към концепцията за обединена федерална Европа, към която последните четири европарламента и комисии водят съюза. Пореден образец за това са резултатите от парламентарните избори в Холандия, които бяха извоювани за пръв път от намерено евроскептичната “Партия на свободата “ с водач Герт Вилдерс. И в случай че тези политически течения не са в интерес на Съюза, то също толкоз рисково е и възходящото съмнение на финансовите пазари към стопанската система на Европейски Съюз и еврото.
В края на октомври 2023 излязоха данните, съгласно които икономическото доверие в еврозоната спада до най-ниското си равнище за последните три години. През Септември 2023 година китайският юан задмина за пръв път еврото, превръщайки се във втората най-популярна валута за комерсиално финансиране след американския $. През 2023, съгласно последните данни на Еврокомисията, растежът в Европейски Съюз за 2023 ще бъде едвам 0,6%. В същото време разноските по обслужването на заемите на Европейски Съюз са на път да се усилят с десетки милиарди евро. От 0,14% през 2021 година те са се повишили на 2,6% единствено за втората половина на 2022 година Що се отнася до стандарта на живот на европейците, съгласно Евростат, всеки пети европеец (21,6% от цялото население на ЕС) е в риск от изпадане под прага на бедността.
На фона на тази апокалиптична картина, брюкселските бюрократи се провалиха в ръководството на Ковид рецесията, миграционната политика е в колапс, след рецесията в Украйна и Близкия Изток Старият континент се деиндустриализира, конкурентноспособността понижава, а обособени политики на Съюза, по отношение на страни членки като Унгария и България могат да бъдат избрани като “диктати “ и “извиване на ръце “.
По време на Ковид рецесията Европейски Съюз даде обещание на страните членки общо 806 милиарда евро помощ за справяне с последствията от затварянето на стопанските системи. Унгария, която е пълновръстен член на Съюза, не е получила контрактувани пари по проекта за възобновяване, тъй като Брюксел “настоява “, че Будапеща не извършва изискванията за “върховенство на закона “, защото не позволява избрани “прогресивни “ хрумвания в учебните заведения на унгарските деца. В същото време, до този миг Европейски Съюз е изсипал над 90 милиарда евро помощ на Украйна, която е пословично корумпирана страна и даже не е със статут на договаряща страна кандидат-член на Съюза. На България пък биват противоконституционно налагани спорни текстове като Истанбулската спогодба, която е в прорез с Основния закон на страната. В Германия, след прекъсването на евтините съветски запаси, на които промишлеността разчиташе десетилетия наред, редица европейски компании започнаха отдръпването си от европейския пазар и преместването си в Америка. Така Фолксваген, възползвайки се от Закона за справяне с инфлацията в Съединени американски щати, реши да влага 2 милиарда $ в цех за коли в Южна Каролина, отхвърли се от проектите си за цех за акумулатори в Долна Саксония и реалокира плана в Шанхай, Китай. Само за последната година, немски компании са вложили повече от 11,5 милиарда евро в Китай. Най-печалното от всичко това е, че европейските компании желаят да влагат в Европа, само че брюкселските бюрократи, с техните налудничави условия (като да вземем за пример най-новите за мотори с вътрешно горене), вършат това невероятно.
Такъв вид недалновидна политика ще докара единствено до още по-голямо намаление на стандарта на живот на европейските жители и залез на водещите стопански системи. Проблемът към този момент е неотложен в Германия и Франция, които са със мощно застаряващо население и не може да бъде решен, по френски метод с безсистемно вкарване на имигранти (във Франция, съгласно публични статистики влизат към 500 000 имигранти в страната на година). Ако тези трендове се запазят, без ясно изразени тактики за справяне с деиндустриализацията, понижаването на стандарта на живот, рецесията по границите, финансовата и дългова рецесия, нищо положително не чака Европейският съюз. Народите на Европа, обезверени от некомпетентността на обичайните политически елити да вземат решение належащите проблеми по съответен метод, все повече ще гласоподават доверие на консервативни придвижвания като Алтернатива за Германия, Фидес на Орбан в Унгария, Националния съюз във Франция, Чега в Португалия, Вокс в Испания, Лигата на Салвини в Италия, Възраждане в България, Шведските демократи, Ирландската Шин Фейн или Партиите на свободата в Австрия и в Холандия. И в случай че провеждането на референдуми не е по усета на политическите елити в Европейски Съюз, изключително след Брекзит, към този момент не е изключено и други суверенни страни да провеждат допитвания до своите нации, тъй като Съюзът стартира да става отровен за своите членове.
